Какви суми следва да бъдат удържани и приспаднати от сумите
за плащане по гражданските договори
Счетоводна къща Арника – www.arnica.bg ви припомня, че по т. нар. „граждански договори“ също се полага труд, но правният режим на договора не е подчинен на трудовото законодателство, като изпълнителят по принцип няма качеството „работник или служител“, което е точното наименование съгласно Кодекса на труда в България. Доста често обаче са и случаите, в които страните по съществуващо трудово правоотношение сключват паралелно и граждански договори помежду си.
Тези договори имат своята специфика, като например това, че разходите по осъществяването на
крайния резултат са за сметка на изпълнителите.
За да бъде по-ясен отговорът, нека изясним, че страните по граждански
договора се наричат Изпълнител и Възложителят. Възложителят реално е поръчващият, т.е лицето,
което възлага извършването на една определена работа. Изпълнителят от своя
страна е лицето, на което се възлага извършването на тази работа.
Законът не поставя специални изисквания към двете страни,
като е достатъчно те да бъдат пълнолетни и дееспособни /когато се отнася до
физически лица/ или правоспособни юридически лица, които не са прекратени,
поради ликвидация или несъстоятелност. Различна е само грижата, с която
изпълнителят следва да изпълни договора. Ако той е търговец, дължи
изпълнение с грижата на добър търговец, ако няма търговско качество, дължи да
положи грижата на добър стопанин.
Ако лицето, което сключва
граждански договор, има сключен и трудов договор през същото време, то
задължително следва да уведоми Възложителя за това. На
тази база платецът на дохода е длъжен да удържи и внесе след приспадане на 25
на сто норамативно признати разходи, осигурителни вноски, само за задължителното
обществено осигуряване и 10 на сто данък общ доход. По
граждански договор не се дължат осигуровки само когато се превишава
максималният осигурителен доход за месеца или се дължи само здравни осигуровки,
ако лицето е пенсионер, но винаги се дължи 10% данък
общ доход.
Не подлежат на
облагане получените суми за командировъчни по правоотношения, които не са
трудови, когато са за сметка на възложителя, като пътни и квартирни пари,
доказани документално чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството. Същото важи и за дневните командировъчни пари, но не повече
от двукратния размер, който е определен за лицата по трудови правоотношения –
превишението над двукратния размер е облагаем доход. При работа по граждански договор и получаване на
възнаграждение, платецът на дохода издава сметка за изплатени суми, в
която са отбелязани получената сума, начислените осигуровки и данък. Само за последното 4-то тримесечие на годината (за месеците
октомври, ноември и декември), платецът няма законово основание да
начислява данъка, освен ако това не е уговорено изрично между платеца и
получателя на дохода. Ако тази уговорка не е направена, данъкът за
изплатените суми през 4-то тримесечие се изчислява и внася от лицето, получател
на дохода.
В края на годината платецът на
дохода издава служебна бележка за изплатените през годината суми, която
лицето трябва да приложи към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ.