Posts Tagged ‘Счетоводна къща Арника’

08
юни

Как се облагат дивидентите, разпределени от българско дружество?

Облагането или необлагането на дивидентите е в зависимост на вида на съдружника или собственика, в чиято полза се разпределя печалбата.
Когато дивидентите се разпределят в полза на физическо лице или ЕТ се прилага чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от:
1. дивиденти в полза на местно физическо лице;
2. дивиденти в полза на чуждестранно физическо лице;
3. дивиденти в полза на едноличен търговец.
Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Ставката на данъка е 5%, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Когато дивидентите се разпределят в полза на юридическо лице се прилага чл. 194 от ЗКПО, съгласно който с данък при източника се облагат дивидентите, разпределени в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
Данъкът е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5% (чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от ЗКПО).
Изключение от облагане с данък е въведено с ал. 3 на чл. 194, според която не се облагат дивидентите, разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.
Данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дивидента. В същия срок предприятието следва да подаде в НАП и в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Освен това предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Справката се представя в ТД на НАП по мястото на регистрация на предприятието – платец в срок до 28 февруари на следващата година.

Какви документи са необходими за счетоводството?

За счетоводни цели са достатъчни:

  • Протокол от Общото събрание на съдружниците за ООД или Протокол–решение на едноличния собственик на капитала за ЕООД за разпределение на дивиденти;
  • Документи за платени дивиденти.

В какво съотношение се разпределя печалбата в ООД?

Нормата на чл. 133, ал.1, изречение второ от Търговския закон регламентира, че съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. С оглед диспозитивния характер на разпоредбата, няма пречка в решението да се предвиди друго, в т.ч. и различно съотношение при разпределение на печалбата между съдружниците

01
юни

НАП започна проверки в 2000 фирми с големи материални запаси

Национална агенция за приходите започна проверки в над 2000 фирми в цялата страна заради нелогично високи стойности на материалните запаси, посочени в балансите им за 2020 г. Данъчните инспектори проверяват наличностите на стоки и ги съпоставят със счетоводната документация. При установени несъответствия ще започнат и ревизии, уточняват от НАП. Контролните действия са част от мащабна кампания на приходната агенция, насочена към дружества, посочили в счетоводните си баланси значително увеличение на наличните в склада стоки, материали или продукция за 2020 г. Сред тях са облекла и обувки, битова техника, промишлени стоки, резервни части за автомобили и много други. Според данъчните е възможно част от тези стоки да са отдавна продадени без документи или да липсват по други причини. В края на миналата година НАП изпрати предупредителни писма до 11 600 фирми в страната заради нелогично високи материални запаси на обща стойност над 9 млрд. лв., припомнят от приходната агенция. В резултат на информационната кампания, голяма част от тези дружества са направили съответните корекции, като са начислили дължимия ДДС за липсващите или бракувани стоки, а някои са отразили това и в годишните си декларации за облагане с корпоративни данъци за 2021 г.Кампанията на НАП продължава, като от началото на 2022 г. до момента данъчните са се свързали с над 1300 от наблюдаваните фирми, за които не е логично поддържането големи материални запаси, а до края на май още 150 ще получат телефонно обаждане. По този начин приходната агенция ги информира за възможността, ако са пропуснали да отчетат продажби, липси или брак на материални запаси в минал данъчен период, да извършат необходимите корекции и да внесат дължимия ДДС. Материалните запаси са счетоводна категория, която най-общо означава съхранявани на склад стоки, материали или продукция. Всички дружества в извадката поддържат материални запаси на значителна стойност в продължение на години, което противоречи на икономическата логика, поясняват от НАП.

31
май

Осигуровки и данъци по граждански договори Какви са разликите при осигуровките и данъците между трудовия и гражданския договор

Граждански договор е договор, с който едно лице, наречено „изпълнител“, се задължава по поръчка на друго лице/фирма, наречени „възложител“, да предостави определен производствен резултат (веществен труд).Самото название „граждански договор“ е по скоро разговорно и се е наложило в практиката поради по-лесната му разпознаваемост. В трудово-правния свят договорът, уреждащ този род взаимоотношения между страните, се нарича „договор за възлагане“.Правата и задълженията на работодателите, възложителите и осигурените лица при упражняване на трудова дейност по трудов договор и граждански договор са различни. Какви са разликите при осигуровките и данъците между трудовия и гражданския договор?ОсигуряванеОсигуряването е една от големите разлики между трудовия и гражданския договор. Гражданският договор не се счита за трудов стаж, а само за осигурителен. Изпълнителите по граждански договор са осигурени за по-малко рискове в сравнение с работещите по трудов договор.При трудовия договор всяка професия си има точно определен минимален осигурителен праг. Това е минимумът, върху който лицето се осигурява в общия случай за всички осигурителни рискове.При гражданския договор, ако възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната работна заплата за страната и лицето не е осигурено на друго основание, осигуровки не се дължат. Лицето внася за своя сметка само здравни вноски както е при безработните лица. Също така осигуровки не се дължат и ако изпълнителят е едноличен търговец или самоосигуряващо се лице.При гражданския договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.Ако лицето е осигурено на друго основание или получава възнаграждение в размер по-голям от минималната работна заплата след приспадане на нормативните разходи, то на него му се удържат и внасят задължителни осигуровки за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт, както и здравноосигурителни вноски.Задължителните осигурителни вноски за лицата, работещи по граждански договор и осигурени през месеца на друго основание на сума, равна или превишаваща минималната работна заплата за страната, която от месец април 2022 г. е 710 лв., са: – фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.) – в размер на 11,02% за осигурител и 8,78% за осигурен;- фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 8,22% за осигурител и 6,58% за осигурен;- ДЗПО в УПФ – Допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 2,8% за осигурител и 2,2% за осигурен;- ЗО – Здравно осигуряване – в размер на 4,8% за осигурител и 3,2% за осигурен. ДанъциИзпълнителите по граждански договор са задължени да декларират пред възложителя дали са осигурени и върху каква сума на други основания, за да се имат предвид следните неща при изчисляване на хонорара:- Лицата, които са регистрирани като самоосигуряващи се лица, получават брутната сума, посочена в договора, без удръжки за осигуровки и данък. Те сами имат задължение да платят и декларират месечните си осигуровки и данъци;- Лицата, които дори на няколко основания, са осигурени под 710 лв. (минималната работна заплата) в месеца на изплащане на хонорара, не внасят осигурителни вноски;- Лицата, които са осигурени на няколко основания, са задължени да плащат осигуровки до максималния осигурителен доход за страната, който от април 2022 г. е 3400 лв., т.е. ако лицето вече е осигурено на друго основаниe върху прага от 3400 лв., то следва да не бъдат удържани осигурителни вноски по допълнителните възнаграждения по гражданския договор;- Пенсионерите, работещи по граждански договор, са задължително здравно осигурени, ако осигурителният им доход е равен или превишава сумата от 710 лв., но осигурителните вноски за фондовете на ДОО и ДЗПО са по избор.При гражданските договори има нормативно признати разходи (сума, която не се облага с осигуровки и данък), които са в размер на 25% за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения съгласно чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ. След приспадането на нормативно признатите разходи, получената сума се нарича осигурителен доход, който се облага със задължителните осигуровки за сметка на изпълнителя. След приспадането на осигурителните вноски, получената сума се облага с 10% данък върху дохода, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.Осигурителните вноски се декларират от възложителя всеки месец с декларация образец 1 и 6 в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Данъкът се декларира на тримесечие с декларация по чл.55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ съответното тримесечие от годината.Изпълнителите по граждански договор са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 30 април следващата година. В годишната данъчна декларация се включват доходите от всички правоотношения на лицето през календарната година. За целта всеки работодател или възложител издава служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ за съответните изплатени суми на лицето през календарната година.

07
декември

Гореща телефонна линия за въпроси и проблеми, свързани с Търговския регистър

Счетоводна къща Арника /СКА 2004 ЕООД – arnica.bg/ ви уведомява, че Агенцията по вписванията има отворена гореща телефонна линия за въпроси на граждани, свързани с Търговския регистър. От 29 ноември до края на годината, всеки понеделник от седмицата, от 09 ч. до 17 ч. на телефон 02/9486152 можете да поставяте правни въпроси за работата на Търговския регистър. Отговорите ще дават юристи с дългогодишен опит в Агенцията по вписванията.

26
ноември

НАП напомня: Електронните търговци трябва да регистрират онлайн магазина си

Счетоводна къща Арника /СКА 2004 ЕООД, arnica.bg/ ви напомня,че електронните търговците следва да подават информация в приходната агенция за сайтовете, чрез които осъществяват продажби, припомнят от НАП.Обявяването на е-магазините e изцяло онлайн през Портала за електронни услуги на Агенцията, достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП). За да се регистрират, търговците трябва да посочат домейн и име на онлайн магазина, данни за връзка с лицето, което извършва продажби, данни за контакт на собственика на домейна, информация за това къде се хоства онлайн магазинът, номенклатура на продаваните стоки и други, изброени изчерпателно в Приложение №33 на Наредба Н-18. Регистърът дава възможност и на потребителите да проверят дали онлайн магазинът и търговецът, от когото купуват стоки или услуги, са вписани в него: https://portal.nra.bg/home.html…. Важно за сигурното онлайн пазаруване още е потребителите да изискват от търговците документ за продажба. Той е различен и зависи от начините на плащане на стоката и/или услугата. Ако доставката е с наложен платеж, то търговецът е длъжен да издаде касова бележка. При заплащане с пощенския паричен превод клиентите трябва да очакват разписка за превода от пощенския оператор, като търговецът е длъжен да представи на клиента хартиен или електронен документ, който трябва да съдържа наименование и адрес за кореспонденция, идентификационен номер, име на стоката и общата сума. При заплащане на направената в интернет покупка чрез банков превод е много важно да се посочи реалното основание за него.Онлайн търговците имат възможност да регистрират продажбите си чрез издаване на фискален/системен бон в електронен вид, който се изпраща по имейл на купувача, без да е необходимо да се издава хартиен документ.Друга алтернативна възможност за документиране на продажбите онлайн е при плащанията с банкова карта, като за тези плащания онлайн търговците могат да предоставят на клиентите си документ, заместващ фискалния/системния бон. Той трябва да съдържа някои задължителни реквизити, като наименование, дата и уникален номер, данни за онлайн търговеца и други, изброени изчерпателно в чл. 52о от Наредба Н-18. За да се възползват от този ред за отчитане и регистриране на продажбите, електронните търговци следва да приемат неприсъствени плащания с кредитна и дебитна карта, както и използваните от тях софтуери за управление на продажбите да отговарят на определени изисквания, посочени в чл. 52с на Наредба Н-18.