Счетоводна къща Арника съобщава, че задължителната регистрация по закона на данъчно задължени лица, установени на територията на страната, е уредена с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., която регламентира, че всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната (определен както е описано в раздел I от настоящото становище), надвиши националния праг от 51 130 евро. В тези случаи лицето, за което е възникнало задължение да се регистрира по закона, подава заявление за регистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг (чл. 96, ал. 6 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.).
Предвид промяната в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., задължение за регистрация на това основание не възниква за данъчно задължени лица, които не са установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище и адрес на управление – не са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната. Задължение за регистрация на неустановени в страната лица, включително когато имат постоянен обект на територията на страната, е предвидено с разпоредбите на чл. 96, ал. 2-4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., пояснени по-долу.
Обръщаме внимание, че във връзка с горното настъпва промяна в прилагането на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото регистрация по общия ред на ЗДДС на основание на чл. 96, ал. 1 от закона се отнася само за лицата, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, то и правото на избор за регистрация по общия ред по чл. 100, ал. 1 от закона е относимо само за тези лица. С други думи данъчно задължени лица, неустановени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – не са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, включително когато имат постоянен обект на територията на страната, не могат да се регистрират на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.