НАП изпраща писма до фирми със значителни касови наличности

НАП започва кампания по изпращане на електронни писма до нефинансови предприятия, посочили в счетоводния си баланс за 2016 г. касови наличности в значителен размер, с които ги уведомява, че предприема действия за извършване на проверки.Целта на проверките е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с посочената касова наличност, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, наличието на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и използването на неистински или с невярно съдържание документи с цел осуетяване установяването на данъчни задължения.

До края на юли се подават декларациите за дължими данъци за второто тримесечие на 2017 г.

Предприятията или самоосигуряващите се лица, които изплащат на физически лица доходи извън тези по трудов договор и са задължени да удържат данък  до края на юли 2017 г. трябва да подадат декларация за дължими данъци.

Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Авансовият данък за доходите от наем, от друга стопанска дейност и за паричните доходи от други източници, удържан за доходи, изплатени през второто тримесечие на 2017 г., се декларира в срок до 31 юли 2017 г.

Декларацията се подава и от физически лица, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък. Дължимите данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е придобит доходът, като за доходи от наем или от друга стопанска дейност, придобити от физическите лица през второто тримесечие на годината, срокът е съответно 31 юли 2017 г.

Декларацията за дължими данъци (образец 4001) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и др., дължими от местни и чуждестранни физически лица. Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни дружества, които не са търговци, включително общините.

При доставка или продажба на стоки или услуги, за които се плаща с банкова карта, също се издава фискален бон

Законът задължава всяко регистрирано и нерегистрирано лице по ЗДДС да регистрира и отчита извършените от него доставки или продажби в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. По силата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба или доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Нова е-услуга „Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период“ от НАП

От 3 юли 2017 г. НАП въвежда е-услугата „Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период“, която може да бъде ползвана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички клиенти с разрешен пълен достъп до услугите на НАП, както и от упълномощени лица с КЕП, на които е разрешен пълен достъп до услугите, включени в електронните услуги за „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“.

Справката съдържа информация за издадените и включени в дневниците за продажби за определен данъчен период от регистрираните по ЗДДС лица фактури,  в които идентификаторът на лицето, заявяващо справката, е посочен като получател.

Чрез новата услуга се предоставя възможност за проврка на коректното отразяване от доставчиците на направените от тях покупки, изпълнението на изискването за начисляване на ДДС, осигуряващо възможност за ползване на данъчен кредит по тях, а също така и наличието на отразени продажби, по които лицето не е действителен получател.

Осигуряването на достъп до посочената информация ще създаде условия за засилване на гражданския контрол за спазването на установените от закона задължения за регистрираните по ЗДДС и ще допринесе за намаляването на риска от  злоупотреби и нарушаване на права и законни интереси на гражданите.    

НАП връчва документи по електронен път

От днес в портала за е-услуги на НАП е достъпна нова електронна услуга за връчване на документи по електронен път – „Връчване на документи“. Чрез нея клиентите на приходната агенция ще имат възможност да получават електронни документи, издадени от служителите на НАП.

Достъпът до електронната услуга имат физически лица и юридически лица, които:

– притежават квалифициран електронен подпис (КЕП) на задължено лице с право на пълен достъп до е-услугите на НАП;

– притежават КЕП на упълномощено лице с пълен достъп до групата услуги „Връчване на документи“.

Чрез новата е-услуга органите по приходите могат да връчват актове за прихващане и възстановяване на данъци, запорни съобщения, искания за представяне на документи и др.

Майките, които се връщат по-рано на работа, ще получават половината от майчинството си от 1 юни

Националният осигурителен институт (НОИ) информира, че от 1 юни 2017 г. влизат в сила изменения и допълнения в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).Измененията са следствие на промени в Кодекса на труда (КТ) и в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и с тях се въвеждат нови видове отпуски и обезщетения и се разширява кръгът на правоимащите лица.С новия чл. 50а от КСО се дава право на майката (осиновителката) да получава парично обезщетение в размер на 50% от обезщетението за бременност и раждане, ако е решила да се върне по-рано на работа и да не ползва изцяло полагащия й се отпуск. Това тя ще може да направи след 135 календарен ден от излизането си в майчинство, като, за да се възползва от правото си на обезщетение, детето й не трябва да е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Другите условия са то да не се отглежда от приемно семейство, както и от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.От 1 юни 2017 г. право на парично обезщетение за период от 15 календарни дни (бащинство) имат и бащите-осиновители на деца до 5-годишна възраст, като за начална дата на получаването му се счита датата на предаване на детето за осиновяване.От същата дата право на парично обезщетение след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до навършване на една годинка, освен бащата (осиновителя) вече има и един от родителите на майката, когато бащата е неизвестен; един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), когато бащата (осиновителят) е починал или един от родителите на самотната осиновителка. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, паричното обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст се изплаща на лицето, което поема грижите за него (баща, осиновител, баба, дядо, настойник).

Безработните дължат месечно по 18,40 лв. за здравни вноски

От 1 януари 2017 г. хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 18,40 лева. Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г. от 1 януари 2017 г. е определен нов размер на минималния осигурителен доход – 460 лв. Според Закона за здравното осигуряване неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Тоест за тях здравноосигурителната вноска се изчислява в размер на 8% върху 230 лв.Срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Така например здравната вноска за месец януари 2017 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2017 г. Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7. Тя се подава в офиса на агенцията по постоянен адрес, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Тоест, ако от 1 януари трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то следва да подадете декларация Образец 7 до 25 февруари. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева.Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,  предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса.

Неперсонифицираните дружества, които имат регистриран по ДДС съдружник, също трябва да се регистрират по закона

За заварените случаи срокът изтича в края на януари 

Неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, регистриран по ДДС, също трябва да се регистрира по закона, гласят последните промени в Закона за данък върху добавената стойност, които влязоха в сила от началото на годината. Това трябва да стане в 14-дневен срок от датата на договора за създаване на неперсонифицираното дружества, която се смята за дата на регистрация на дружеството по ЗДДС. Регистрацията се извършва с подаване на заявление за регистрация в компетентен офис на НАП или по електронен път с квалифициран електронен подпис.Промените в законодателството гласят още, че за всички заварени случаи, има едномесечен срок, в който трябва да се подаде заявление за регистрация. Така всички неперсонифицирани дружества, които имат съдружник, регистриран по ЗДДС, трябва да подадат в НАП заявление за регистрация по закона до края на януари 2017 г. , като за тях за дата на регистрация се счита датата на връчване на акта за регистрация. По данни на НАП новата разпоредба ще засегне около 7000 заварени случаи на неперсонифицирани дружества в страната.Неперсонифицираните дружества се регламентират от Закона за задълженията и договорите и представляват граждански дружества , създадени с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел, т. е. за извършване на съвместна дейност.

До края на декември ползваме данъчните облекчения за деца чрез работодател

До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основно трудово правоотношение, ако искат да ползват данъчните облекчения за деца чрез него. Двете декларации – за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са публикувани на интернет страницата на НАП.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2016 г. могат да се ползват по два начина.

Първият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2017 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2016 г.

Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2016 г. – до 2 май 2017 г. (30 април е в неделя, а 1 май е официален почивен ден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:

– Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или

– Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв.  – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2016 г. същият няма да ползва намалението.

Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2016 г. той няма да ползва намалението.

И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Когато данъчното облекчение за деца и/или за деца с увреждания е ползвано в пълен размер при работодателя по основното трудово правоотношение, но физическото лице подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., към годишната данъчна декларация не следва да се прилагат декларациите за данъчно облекчение за деца и за деца с увреждания, както и останалите необходими документи.

НАП пуска нови е-услуги от 1 ноември

От 01. 11. 2016 г. Национална агенция за приходите предоставя на клиентите си нови електронни услуги, достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП), позволяващи  подаване по електронен път на искане за издаване на удостоверение съгласно чл. 87, ал. 10 от ДОПК от възложител по ЗОП и на искане за издаване на удостоверение съгласно чл. 87, ал.11 от ДОПК от компетентен орган по комплексно административно обслужване (КАО), както и заявяване на начините на получаване на издадените удостоверения.

Услугите са достъпни през Портала на НАП за електронни услуги.

За да бъдат използвани електронни услуги от възложителите по ЗОП и от компетентните органи по КАО, следва да е подадено Заявление за ползване на електронните услуги на НАП от задължено лице и потвърден пълен/частичен достъп до услугите на НАП или заявление за ползване на електронните услуги на НАП от упълномощено лице със заявен и потвърден пълен/частичен достъп до групата „Подаване на искане от възложители по ЗОП/компетентни органи по КАО“.

Лицата, притежаващи качество на възложители по ЗОП/компетентни органи по КАО и имащи към момента на стартиране на услугата пълен достъп до електронните услуги на НАП с КЕП на задължено лице, предоставен в резултат на еднозначното им определяне като собственици, представляващи и управляващи субекта, получават автоматично достъп и до новата група.

В случаите, в които лицето заявител няма достъп до новите електронни услуги, е необходимо да подаде Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги предоставяни от НАП с КЕП на задължено съответно упълномощено лице.

Във връзка с прецизиране на достъпа до е-услуги предоставяни от НАП с КЕП са обновени следните бланки: