НАП проверява над 13 700 фирми заради нелогично високи касови наличности

Националната агенция за приходите проверява 13 704 дружества заради нелогично високи касови наличности. В годишните си финансови отчети за 2019 г. те са посочили, че държат в брой над 100 000 лева. Данъчните инспектори вече извършват проверки на място в 2 116 фирми, като наличните в касите средства се преброяват, описват и сравняват с посочените в счетоводните отчети. Наред с контролната кампания в обектите, общо 11 588 рискови дружества ще получат електронни писма или обаждане от Информационния център на НАП. По този начин приходната агенция насърчава фирмите доброволно да прегледат отново счетоводните си запаси и да направят корекции в годишните си финансови отчети, в случай че не всички суми са действително налични в касите им. От НАП вече са започнали информационната кампания, като данъчните ще се свържат с над 5 100 дружества по телефона, а 6 478 ще получат персонални електронни писма с напомняне да прегледат пак годишните си финансови отчети и наличните в касите им средства. При несъответствия дружествата ще имат възможност да коригират данните и да подадат счетоводните си отчети отново. Някои от проверяваните фирми вече са подали годишните си финансови отчети за 2020 г., макар че срокът за това изтича в края на юни. Посочените в тях касови наличности продължават да бъдат нелогично високи, категорични са от НАП. Националната агенция за приходите проверява 13 704 дружества заради нелогично високи касови наличности. В годишните си финансови отчети за 2019 г. те са посочили, че държат в брой над 100 000 лева. Данъчните инспектори вече извършват проверки на място в 2 116 фирми, като наличните в касите средства се преброяват, описват и сравняват с посочените в счетоводните отчети. Наред с контролната кампания в обектите, общо 11 588 рискови дружества ще получат електронни писма или обаждане от Информационния център на НАП. По този начин приходната агенция насърчава фирмите доброволно да прегледат отново счетоводните си запаси и да направят корекции в годишните си финансови отчети, в случай че не всички суми са действително налични в касите им. От НАП вече са започнали информационната кампания, като данъчните ще се свържат с над 5 100 дружества по телефона, а 6 478 ще получат персонални електронни писма с напомняне да прегледат пак годишните си финансови отчети и наличните в касите им средства. При несъответствия дружествата ще имат възможност да коригират данните и да подадат счетоводните си отчети отново. Някои от проверяваните фирми вече са подали годишните си финансови отчети за 2020 г., макар че срокът за това изтича в края на юни. Посочените в тях касови наличности продължават да бъдат нелогично високи, категорични са от НАП.

Фирми и ЕТ декларират и плащат данъците си до 30 юни

От НАП напомнят, че срокът за деклариране и внасяне на данъка и окончателните социални и здравни осигурителни вноски за лицата, извършващи дейност като едноличен търговец, както и земеделските стопани, избрали този ред на облагане е 30 юни. До края на юни, заедно с годишната си данъчна декларация, те трябва да подадат и декларация образец  № 6 с общия размер на дължимите  за предходната година осигурителни вноски.

30 юни е и срокът, в който фирмите декларират и плащат корпоративен данък /чл. 92 и 93 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, данък върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, както и данък върху дейността от опериране на кораби.

Подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета, се извършват онлайн, чрез портала за е-услуги: https://inetdec.nra.bg/, с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП за физически лица или квалифициран електронен подпис (КЕП).

 

НАП пусна приложението, което информира какви лични данни са разпространени

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере какви негови лични данни са били неправомерно разпространени, вследствие на хакерската атака през юли. Електронната услугата е качена в специално разработен сайт,  чрез който НАП ще продължи да информира засегнатите лица. Справка можете да получите по следните начини :

•          По електронен път – достъпът до автоматичната електронна справка за клиенти се осъществява на адрес – https://check.nra.bg/. Справката е достъпна с ПИК, издаден от НАП, или с електронен подпис. Справка с електронен подпис може да бъде направена само за физическо лице, което е посочено като титуляр или автор в електронния подпис и в него се съдържа ЕГН.

•          В офис на НАП – справка може да бъде направена във всеки един офис на НАП. Услугата се предоставя след идентифициране с документ за самоличност. В случаите, в които желаете справка за друго лице, е необходимо да предоставите пълномощно.

•          По телефона – българските граждани, които не разполагат с ПИК и КЕП, живеят дългосрочно в чужбина и нямат възможност да посетят офис на НАП, могат да получат информация на телефонния номер за връзка с НАП от чужбина – +359 2 9859 6801. След свързване, наш експерт ще Ви зададе контролни въпроси с цел идентификация и предоставяне на нужната Ви информация.

Обща информация за чуждестранните лица е публикувана в английската версия на създадения по темата сайт: https://check.nra.bg/en/. Чуждестранните лица, за които има разпространени лични данни, ще бъдат уведомени от данъчната си администрация.

Новата надградена услуга, предоставяща информация за неправомерно достъпените и незаконно разпространени лични данни, замества съществуващата досега проверка, която се извършваше с ЕГН и телефонен номер.

Фирмите подават данни за платени доходи на физически лица до 15 март

До 15 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2017 г. доходи на физически лица, посочени в чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са длъжни да представят в НАП справка по образец за тези доходи.В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи на физически лица от:

  • друга стопанска дейност (извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, за авторски и лицензионни възнаграждения и др. посочени в чл. 29 от ЗДДФЛ);
  • наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
  • доходи, посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ, включително облагаемите парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
  • доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, включително доходи от дивиденти и ликвидационни дялове;
  • доходи от прехвърляне на права и имущество и други доходи, посочени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

От НАП обръщат внимание, че паричните и предметните печалби от игри на случайността, които са освободени от облагане по реда на ЗДДФЛ от 01.01.2017 г., са посочените в чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ:

ü  парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта (ЗХ) или съгласно законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС), или държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП);

ü  наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати, по смисъла на ЗХ или съгласно законодателството на друга държава-членка на ЕС, или държава-страна по Споразумението за ЕИП, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените по-горе хазартни игри. „Предметна печалба с незначителна стойност“ за целите на закона е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 30 лв.

Всички парични награди от игри на случайността, както и предметните награди с пазарна цена над 30 лв., които не попадат в цитираните по-горе изключения, представляват облагаем доход по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ и се описват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Те трябва да се декларират от физическите лица в годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следващата годината на придобиването им.

Информацията от справките, които предприятията подават, позволява на приходната администрация да извърши съпоставка на декларираните данни от платците и получателите на доходи.

Санкциите за непредставяне на данни за изплатени суми на физически лица, както и за посочване на неверни или непълни данни в справката, са в размер до 250 лева. Глобата се налага за всяко физическо лице, за което не е подадена информация или подадената информация не е коректна.

Безработните дължат месечно по 20,40 лв. за здравни вноски

От 1 януари 2018 г. хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 20,40 лева. Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. от 1 януари 2018 г. е определен нов размер на минималния осигурителен доход – 510 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Тоест за тях здравноосигурителната вноска се изчислява в размер на 8% върху 255 лв.От НАП напомнят, че срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Здравната вноска за месец януари 2018 г. трябва да се внесе най-късно до 26 февруари 2018 г., тъй като 25 февруари е почивен ден – неделя.От НАП напомнят също, че всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7. Тя се подава в офиса на агенцията по постоянен адрес, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Тоест, ако от 1 януари 2018 г. трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то следва да подадете декларация Образец 7 до 26 февруари. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева.

Фирмите подават декларация за дължими данъци за четвъртото тримесечие на 2017 г., ако са удържали авансов данък

До края на януари 2018 г. предприятията и самоосигуряващи се лица, които през четвъртото тримесечие на 2017 година са платили на физически лица доходи по извънтрудови правоотношения, наем или доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ и са удържали авансов данък върху тези доходи,  трябва да подадат декларация за дължими данъци (образец 4001) по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО.Декларацията за дължими данъци (образец 4001) за последното тримесечие на 2017 г. се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци дължими от местни и чуждестранни физически лица, като например върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове и др.Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни юридически лица, които не са търговци, включително общините.От 2018 г. предприятията – платци на доходи ще подават декларацията за дължими данъци (образец 4001) по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО само по електронен път. Това важи за тези декларации за дължими данъци, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г.

До 31 януари може да се променя вида на осигуряването

До 31 януари тази година самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, напомнят от НАП. Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.Самоосигуряващите се лица  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

ДДС-декларациите само по електронен път

От началото на годината ежемесечните справки-декларации по ДДС, които фирмите подават в НАП, се изпращат само по интернет. Това важи и за декемврийските документи, които трябва да се изпратят заедно с дневниците за покупки и продажби в приходната агенция до 15 януари 2018 г. Промяната ще засегне под 1% от фирмите, които подават справки-декларации, тъй като и до този момент над 99% от документите постъпват в НАП по електронен път.Новият режим на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда изключение от правилото за електронно подаване на ДДС документите да се прави при подаването им от наследници или заветници при смърт на физическо лице – едноличен търговец, както и в някои други редки случаи (чл. 126, ал. 4, 7 и 8 от ЗДДС). Освен това, лицата, на които регистрацията по ЗДДС е прекратена през декември 2017 г., и които не са подавали ДДС-декларации по електронен път до датата на дерегистрацията им, за последния данъчен период, подават тези документи на хартиен и на технически носител, в компетентната териториална дирекция на НАП.

До края на декември може да ползваме данъчните облекчения за деца чрез работодател

Родителите не трябва да имат неплатени дългове към НАП

До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основното трудово правоотношение, ако искат да ползват данъчните облекчения за деца чрез тях. Двете декларации – за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), могат да бъдат намерени на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.Новото през тази година е, че данъчните облекчения не могат да се ползват чрез работодателя, ако родителят има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Най-лесният начин да се проверят дълговете към бюджета е като се направи справка на интернет страницата на НАП с безплатен персонален идентификационен код – ПИК, който може да се получи във всеки офис на НАП. Чрез работодател могат да се ползват и други видове данъчни облекчения.Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2017 г. могат да се ползват по два начина.Първият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2018 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2017 г.Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2017 г. – до 30 април 2018 г. Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:

–         Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005), включително декларация от другия родител, когато това е необходимо и/или

–         Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006), включително декларация от другия родител, в предвидените за това случаи.

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв. – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2017 г. същият няма да ползва намалението, освен ако не попада в изключенията за представяне на такава декларация.

Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2017 г. той няма да ползва намалението, освен ако не попада в изключенията за представяне на такава декларация.

И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Когато данъчното облекчение за деца и/или за деца с увреждания е ползвано в пълен размер при работодателя по основното трудово правоотношение, но физическото лице подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., към годишната данъчна декларация не следва да се прилагат декларациите за данъчно облекчение за деца и за деца с увреждания, както и останалите необходими документи.

Важно: При ползване на данъчните облекчения за деца и/или за деца с увреждания с подаване на годишна данъчна декларация, физическото лице не трябва да има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

До 31 октомври се подава декларацията за дължими данъци за третото тримесечие на 2017 г.

НАП уведомява клиентите си по имейл, че всяко предприятие или самоосигуряващо се лице, което изплаща на физически лица доходи извън тези по трудов договор и е задължено да удържа данък, трябва да подаде декларация за дължими данъци. Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Авансовият данък за доходите от наем, от друга стопанска дейност и за паричните доходи от други източници, удържан за доходи, изплатени през третото тримесечие на 2017 г. се декларира в срок до 31 октомври 2017 г.

Декларацията се подава и от физически лица, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и съответно да внася данък. Дължимите данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е придобит доходът, като за доходи от наем или от друга стопанска дейност, придобити от физическите лица през третото тримесечие на годината срокът е съответно 31 октомври 2017 г.

Декларацията за дължими данъци (образец 4001) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и др., дължими от местни и чуждестранни физически лица. Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни дружества, които не са търговци, включително общините.