ВАС отмени част от Наредба Н-18. Ето кое отпада!

/в /by

Върховният административен съд отмени текстове от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Административно дело № 8705 от 2019 г. бе образувано по жалби на БСК и над 40 организации и фирми. Отменени са чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, чл. 52 г, чл. 52д, чл. 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и Приложение № 34 и 35 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

А тази седмица парламентът гласува на второ четене в ресорната комисия промени в ЗДДС свързани с отмяната на изискванията на СУПТО и превръщането на режима от задължителен в доброволен срещу определени данъчни облекчения.

Ето кое по-подробно е отменено чрез решение на ВАС № 14406 от 20.11.2020 г.

Отменя се чл. 3, ал. 16.➤ С отмяна на чл. 3, ал. 16 отпада възможността на електронните магазини да издават електронна касова бележка чрез ФУ. На практика тази възможност така и не бе реализирана.

Отменя се следното: (16) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.

Внимание: Остава възможността по чл. 3, ал. 17 за електронните магазини да могат да регистрират и отчитат продажбите си вместо с фискален бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта при определени условия и при подаване на стандартизиран одиторски файл.

Отменя се чл. 16, ал. 3. ➤ Средствата за измерване от състава на ЕСПФ няма да преминават контрол пред БИМ преди въвеждането на експлоатация ЕСФП.

Отменя се следното: (3) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г.) Преди въвеждане в експлоатация и регистрация на ЕСФП в НАП средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП, трябва да са преминали контрол от БИМ по реда на Закона за измерванията.

Отменя се чл. 38, ал. 4.➤ Отпада задължението за съхранение на копие за регистрация на ФУ при продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин.

Отменя се следното: (4) (Нова – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин лицето по чл. 3 съхранява копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ на адреса за кореспонденция.

Отменя се 52б.➤ Отпадат изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО да декралират софтуерите в НАП.

Отменя се следното: Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (2) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено или с постоянен адрес на територията на страната, се подава от това лице. (3) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, се подава от това лице или от един оторизиран разпространител за територията на страната. (4) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от неустановено на територията на Европейския съюз лице, се подава от един оторизиран разпространител на софтуера, установен на територията на Европейския съюз. (5) Изискването по ал. 1 не се отнася за лица, оторизирани от производител/разпространител да разпространяват софтуер, за който производителят/разпространителят е декларирал обстоятелствата съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (6) Националната агенция за приходите поддържа публичен списък със софтуерите, за които е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Списъкът е достъпен на интернет страницата на НАП и съдържа информация съгласно приложение № 35.

Отменя се 52г.➤ Отпада задължението при Saas базата данни да се съхранява само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се следното: Чл. 52г. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) Производител на софтуер за управление продажби, който предоставя софтуера като облачна услуга (SaaS), може да съхранява базата данни на лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се чл. 52д.➤ Отпада изискванията към производителите/разпространителите на софтуер да оказват съдействие на НАП за достъп до базите данни и да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице.

Отменя се следното: Чл. 52д. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Производителите/разпространителите са длъжни да оказват съдействие на органите по приходите за достъп, четене и експорт в четим вид на информация от реална и/или архивна база данни на разработвания/разпространявания от тях софтуер, включително на обектите в базата данни. (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Когато софтуерът се предоставя като облачна услуга – „Софтуер като услуга“ (SaaS), при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, производителите са длъжни да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице, както и да предоставят цялата информация от базата данни, отнасяща се за това лице. Когато информацията представлява лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 или здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето, тези данни не се предоставят. (3) Производителите/разпространителите са длъжни незабавно писмено да уведомят НАП, в случай че установят манипулиране на софтуера или на информацията в базата данни при задължено лице – потребител на софтуера.

Отменя се чл. 52и.➤ Отпада изискването към задължените лица да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер, както и достъп до “одиторски профил”.

Отменя се следното: Чл. 52и. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (1) При извършване на проверка в търговски обект лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер – сървъри, работни станции, ФУ и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп. (2) Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните БД на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението на БД. (3) Когато софтуерът се ползва като облачна услуга, предоставена от производител/разпространител, и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. достъп до инсталирани локални софтуерни компоненти; 3. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, в случай че се използва локална база данни.

Отменя се чл. 52к, ал. 2. ➤ Отпада изискването задължените лица да предоставят при поискване на НАП достъп с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера.

Отменя се следното: (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да осигурят достъп до информацията по ал. 1 с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера. Когато софтуерът е част от или е свързан с интегрирана информационна система за управление на продажбите/търговската дейност на лицето по чл. 3 и използваната технология за реализацията му не позволява изпълнението на всички или на част от изискванията по т. 16, 17, 18 и 19 от приложение № 29, изпълнението на тези изисквания следва да бъде осигурено чрез функционалността на интегрираната система.

Отменя се чл. 52н.➤ Отпада изискването към електронните магазини при поискване от НАП да осигурят достъп до базата си данни с възможност за експорт и копиране на данни.

Отменя се следното: Чл. 52н. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.12.2018 г.) Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

➤ Съответно отпадат средните приложения от Наредба Н-18: Приложение № 34 – Изисквания към процедурата за извличане на информация от КЛЕН Приложение № 35 – Съдържание на публичния списък на софтуерите, за които е декларирано съответствие с изискванията, посочени в приложение 29 към чл. 52а от Наредба № Н-18 от 2006 г. съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС.

За достъпа и съхранението на информацията

Въпреки отменянето на изискванията в Наредба № Н-18 за задължение за осигуряване на достъп до използвания софтуер и базите данни, в чл. 39 от ДОПК е регламентирано общото изискване за достъп до информация на технически носител. Съгласно него ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва по този начин.

Съгласно чл. 38 от ДОПК счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: 1. ведомости за заплати – 50 години; 2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години; 3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани; 4. всички останали носители – 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за същите периоди независимо от съхранението им на друг носител.

До 15 декември променяме авансовия корпоративен данък за 2020 г. без лихви

/в /by

До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2020 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2020 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.  
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки. 
В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.

Прекратените осигурители без правоприемник вече подават декларации в НОИ и по електронен път

/в /by

Осигурителите, които прекратяват дейността си без правоприемник и следва да подадат заявление-декларация за предаване на ведомостите за заплати и трудовоправните документи в Националния осигурителен институт (НОИ) могат да направят това и по електронен път.

Административната електронна услуга „Издаване на удостоверение на прекратени осигурители, които нямат правоприемник и които са имали наети лица по трудово правоотношение“ е достъпна през Единния портал за достъп до електронни административни услуги на Държавна агенция „Електронно управление“.

До програмния продукт може да се стигне и през интернет страницата на НОИ. В раздел „За потребителя“/„Процедури“/“Процедури, свързани с дейността на осигурителния архив“/„Издаване на удостоверение за прекратяване (заличаване) дейността на осигурител“ са публикувани както пряка връзка с единния портал за достъп, така и кратки указания за заявяване на услугата по електронен път.

До 2 ноември се подават декларациите за дължими данъци за третото тримесечие на 2020 г.

/в /by

Предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица, извън тези по трудов договор, и са задължени по закон да удържат данък, подават декларации до 31 октомври за дължими данъци за третото тримесечие на 2020 г. Тази година 31.10 е в неделя затова крайният срок за деклариране и плащане се удължава до 2 ноември, понеделник.

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Авансовият данък за доходите от наем, от друга стопанска дейност и за паричните доходи от други източници, удържан върху доходи, изплатени през третото тримесечие на 2020 г., също се декларира в срок до 2 ноември 2020 г.  Формулярът се подава и от физически лица, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък. Дължимите данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е придобит доходът, като за доходи от наем или от друга стопанска дейност, придобити от физическите лица през третото тримесечие на годината, срокът съответно е 2 ноември 2020 г.

Декларация за дължими данъци се подава в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица (в случаите, когато данъкът е дължим) и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации

/в /by

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации от физическите и юридическите лица. Гражданите и фирмите имат възможност еднократно да коригират данните, посочени в годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица и формуляра за облагане с корпоративни данъци на юридическите.Това става с подаването на еднократна коригираща декларация, след изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация, но преди 30 септември на текущата година за промени, свързани с декларираните данъци от предходната година. Физическите лица могат да направят корекции в периода 30 април – 30 септември. За юридическите лица, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, този срок започва от 30 юни и продължава до края на септември. Те подават коригиращата си декларация онлайн, чрез електронните услуги на приходната агенция, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или с електронен подпис.

До края на юли се декларират и плащат дължими данъци за второто тримесечие на 2020 г.

/в /by

На 31 юли изтича крайният срок, в който предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица, извън трудов договор и са задължени да им удържат данък, трябва да подадат по електронен път декларации за второто тримесечие на 2020 г. Това е и последният ден за внасяне на  удържания данък към бюджета. Физическите лица, които са получили доходи от наем, от друга стопанска дейност или от други източници, изплатени през второто тримесечие, също обявяват до 31 юли пред НАП дължимите от тях авансови данъци.  В същия срок се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, както и удържаните окончателни данъци върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други).

9 % ДДС за ресторантьори, книгоиздатели и търговци на бебешки стоки от 1 юли

/в /by

От 1 юли започва да се прилага намалената ставка на данък добавена стойност от 9 % за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, бебешки храни и пелени. Ставката от девет на сто е временна и ще е в сила до 31 декември 2021 г., се посочва в Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност(ЗИД на ЗДДС).От  промяната на Закона за ДДС ще се възползват вече не само хотелиерите, а и издателите и разпространителите на книги и учебници, в това число електронни издания. Измененията обхващат също и търговците на детски продукти  – храни за бебета и малки деца, пелени и подобни хигиенни артикули, които са изчерпателно изброени в новия Закон за ДДС.Данъчната ставка е намалена и за предоставящите ресторантьорски и кетъринг услуги, които предлагат храна и съответно обслужване за консумация на място. Бирата, виното и спиртните напитки, които те продават, остават на досегашния данъчен режим.  Зоните за хранене в търговските центрове също ще са с намалено ДДС, като условие за това е да не става въпрос за поръчка на храна, опакована за вкъщи. При кетъринга, когато доставката на храна на място е придружена от други услуги, като подреждане, доставка на оборудване (маси, столове и др.) и сервиране, ставката е 9 %.Продажбата на храна от павилион, магазин или вендинг машина, както и доставките до вкъщи, остават на досегашния режим на облагане от 20 %.

Без удостоверения от НАП при кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ

/в /by

Не се изискват удостоверения, издадени от Национална агенция за приходите, при кандидатстване по откритата процедура „Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Това съобщават от управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (УО на ОПИК) във връзка с множество запитвания от страна на кандидат бенефициенти. За кандидатстване по програмата не е необходимо да се прилагат както удостоверение от НАП, така удостоверенията за липса на задължения към общината, свидетелство за съдимост и документите от „Главна инспекция по труда“. Управляващият орган на ОПИК извършва служебни проверки чрез съответните администрации, преди сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, уточняват още от УО на ОПИК.

Срокът за обявяване на доходите е 30 април

/в /by

Еднолични търговци и земеделски стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, декларират и внасят данъци и осигурителни вноски до края на юни
От НАП напомнят, че подаването на декларации за доходите на физически лица и плащането на данъка върху общата годишна данъчна основа трябва да стане до 30 април. В същия срок е необходимо да се декларират и внесат окончателните осигурителни вноски за 2019 г.Едноличните търговци, вклю…чително плащащи патентен данък, и земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, подават годишните си декларации за доходите до 30 юни 2020 г. Независимо от удължения срок обаче, много ЕТ вече са подали годишните си данъчни декларации, посочват от НАП. Ако желаят да ползват отстъпка от 5% върху данъка си за довнасяне, тези лица следва да подадат годишната си декларация и да внесат дължимия по нея данък в срок до 1 юни. Също до края на юни е срокът, в който едноличните търговци и земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, трябва да декларират и внесат окончателните социални и здравни осигурителни вноски. Заедно с годишната си данъчна декларация, те подават и декларация образец № 6 с общия размер на дължимите за предходната година осигурителни вноски. Срокът за годишно изравняване на осигурителните вноски за физическите лица обаче остава непроменен – 30 април.
В случай, че едноличен търговец или регистриран земеделски стопанин, който се облага като ЕТ, е получил и доходи, които не са свързани с тази му дейност, като например от наем, те се декларират в срок до 30 април. А в срок до 30 юни 2020 г. трябва да подаде нова годишна данъчна декларация за всички доходи, включително и от дейността си като ЕТ, като направи и годишно изравняване на осигурителните вноски.

Предоставяне на компенсации от държавата към работодателите

/в /by

Компенсации по мерки 60/40 могат да се изплащат на :

1. Работодател, който със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието.

2. Работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

/ Чл.120В ал.1 При обявено извънредно положение работодателя може със заповед да преустанови работата на предприятието на част от него или на отделни работници, за целия период или част от него, до отмяна на извънредното положение /

3. Работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.

/ Чл.138А ал.2 в предприятието или в негово звено, работодателя може да установи за целия период на обявеното извънредно положение или за част от него непълно работно време за работниците, служителите които работят на пълно работно време /

Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.

Компенсациите са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно

За изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели, които:

1.Заявяват изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в приложението;

2. Нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината (по служебен път)

3. Не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. Запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;

5. Не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;

6. Нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

За изплащане на компенсации могат да кандидатстват:

Работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U, които отговарят на критериите и са декларирали намаляване на приходите от продажби:

1. За лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;

2. За лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г

За да кандидатстват, работодателите следва да представят в бюрото по труда пакет документи:

За работодатели, преустановили работа на основание чл. 120в, ал.1 от Кодекса по труда

1. Заявление за изплащане на компенсации и декларации (образец 2);

2. Списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации;

3. Заповед на работодателя за преустановяване на работа на основание чл. 120в, ал.1 от КТ (заверено копие);

4. Документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби

За работодатели, установили непълно работно време по реда на чл. 138а, ал.2 от Кодекса по труда, кандидастващи за компенсации по реда на чл.1, ал.3 от ПМС №55/30.03.2020 г.:

1. Заявление за изплащане на компенсации и декларации (образец 3);

2. Списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации;

3. Заповед на работодателя за установяване на непълно работно време в предприятието или в негово звено на основание чл. 138а, ал.2 от КТ (заверено копие);

4. Документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби

Документите се изпращат по:

1. – електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ – препоръчително, подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/;

2. – с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, като се прилага и на електронен носител списъка на работниците/служителите за които се заявява изплащане на компенсации;

3. – в краен случай могат да се представят в Дирекция „Бюро по труда“ на хартиен носител

Документите се разглеждат за съответствие или несъответствие с изискванията в срок до 7 работни дни от подаването им, като за резултатите информация се предоставя на работодателя и Национално осигурителния институт.