До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основното трудово правоотношение, ако искат чрез тях да ползват данъчните облекчения за деца. Две са декларациите за ползване на данъчното облекчение – за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Отпадна изискването за представяне на писмена декларация от другия родител, че той няма да ползва данъчното намаление. Дадена е възможност двете облекчения – за деца и за деца с увреждания, да се ползват от двамата родители, когато доходите на единия не са достатъчни, за да ползва облекченията в пълен размер. В тези случаи разликата може да се ползва от другия родител чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Чрез работодател могат да се ползват и други видове данъчни облекчения, припомнят от приходното ведомство.Данъчните облекчения не могат да се ползват чрез работодателя, ако родителят не е декларирал, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, или че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Най-лесният начин да се проверят задълженията към бюджета е като се направи справка чрез портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК), който може да се получи във всеки офис на приходната агенция.Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2020 г. могат да се ползват по два начина.Първият начин е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2021 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2020 г.Вторият начин за ползване на данъчно облекчение е с подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. – до 30 април 2021 г. Към годишната данъчна декларация се прилага и съответния образец на декларация за облекчение за деца, като е необходимо към датата на подаване на годишната декларация в приходната агенция, родителят да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.Данъчните облекчения за деца с увреждания дават възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, припомнят от НАП.

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) намалява сумата по годишната данъчна основа в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно дете до 18 г.; с 400 лв. – за две деца; или с 600 лв. за три или повече деца, ненавършили пълнолетие.

Върховният административен съд отмени текстове от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Административно дело № 8705 от 2019 г. бе образувано по жалби на БСК и над 40 организации и фирми. Отменени са чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, чл. 52 г, чл. 52д, чл. 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и Приложение № 34 и 35 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

А тази седмица парламентът гласува на второ четене в ресорната комисия промени в ЗДДС свързани с отмяната на изискванията на СУПТО и превръщането на режима от задължителен в доброволен срещу определени данъчни облекчения.

Ето кое по-подробно е отменено чрез решение на ВАС № 14406 от 20.11.2020 г.

Отменя се чл. 3, ал. 16.➤ С отмяна на чл. 3, ал. 16 отпада възможността на електронните магазини да издават електронна касова бележка чрез ФУ. На практика тази възможност така и не бе реализирана.

Отменя се следното: (16) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.

Внимание: Остава възможността по чл. 3, ал. 17 за електронните магазини да могат да регистрират и отчитат продажбите си вместо с фискален бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта при определени условия и при подаване на стандартизиран одиторски файл.

Отменя се чл. 16, ал. 3. ➤ Средствата за измерване от състава на ЕСПФ няма да преминават контрол пред БИМ преди въвеждането на експлоатация ЕСФП.

Отменя се следното: (3) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г.) Преди въвеждане в експлоатация и регистрация на ЕСФП в НАП средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП, трябва да са преминали контрол от БИМ по реда на Закона за измерванията.

Отменя се чл. 38, ал. 4.➤ Отпада задължението за съхранение на копие за регистрация на ФУ при продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин.

Отменя се следното: (4) (Нова – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин лицето по чл. 3 съхранява копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ на адреса за кореспонденция.

Отменя се 52б.➤ Отпадат изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО да декралират софтуерите в НАП.

Отменя се следното: Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (2) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено или с постоянен адрес на територията на страната, се подава от това лице. (3) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, се подава от това лице или от един оторизиран разпространител за територията на страната. (4) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от неустановено на територията на Европейския съюз лице, се подава от един оторизиран разпространител на софтуера, установен на територията на Европейския съюз. (5) Изискването по ал. 1 не се отнася за лица, оторизирани от производител/разпространител да разпространяват софтуер, за който производителят/разпространителят е декларирал обстоятелствата съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (6) Националната агенция за приходите поддържа публичен списък със софтуерите, за които е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Списъкът е достъпен на интернет страницата на НАП и съдържа информация съгласно приложение № 35.

Отменя се 52г.➤ Отпада задължението при Saas базата данни да се съхранява само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се следното: Чл. 52г. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) Производител на софтуер за управление продажби, който предоставя софтуера като облачна услуга (SaaS), може да съхранява базата данни на лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се чл. 52д.➤ Отпада изискванията към производителите/разпространителите на софтуер да оказват съдействие на НАП за достъп до базите данни и да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице.

Отменя се следното: Чл. 52д. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Производителите/разпространителите са длъжни да оказват съдействие на органите по приходите за достъп, четене и експорт в четим вид на информация от реална и/или архивна база данни на разработвания/разпространявания от тях софтуер, включително на обектите в базата данни. (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Когато софтуерът се предоставя като облачна услуга – „Софтуер като услуга“ (SaaS), при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, производителите са длъжни да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице, както и да предоставят цялата информация от базата данни, отнасяща се за това лице. Когато информацията представлява лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 или здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето, тези данни не се предоставят. (3) Производителите/разпространителите са длъжни незабавно писмено да уведомят НАП, в случай че установят манипулиране на софтуера или на информацията в базата данни при задължено лице – потребител на софтуера.

Отменя се чл. 52и.➤ Отпада изискването към задължените лица да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер, както и достъп до “одиторски профил”.

Отменя се следното: Чл. 52и. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (1) При извършване на проверка в търговски обект лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер – сървъри, работни станции, ФУ и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп. (2) Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните БД на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението на БД. (3) Когато софтуерът се ползва като облачна услуга, предоставена от производител/разпространител, и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. достъп до инсталирани локални софтуерни компоненти; 3. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, в случай че се използва локална база данни.

Отменя се чл. 52к, ал. 2. ➤ Отпада изискването задължените лица да предоставят при поискване на НАП достъп с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера.

Отменя се следното: (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да осигурят достъп до информацията по ал. 1 с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера. Когато софтуерът е част от или е свързан с интегрирана информационна система за управление на продажбите/търговската дейност на лицето по чл. 3 и използваната технология за реализацията му не позволява изпълнението на всички или на част от изискванията по т. 16, 17, 18 и 19 от приложение № 29, изпълнението на тези изисквания следва да бъде осигурено чрез функционалността на интегрираната система.

Отменя се чл. 52н.➤ Отпада изискването към електронните магазини при поискване от НАП да осигурят достъп до базата си данни с възможност за експорт и копиране на данни.

Отменя се следното: Чл. 52н. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.12.2018 г.) Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

➤ Съответно отпадат средните приложения от Наредба Н-18: Приложение № 34 – Изисквания към процедурата за извличане на информация от КЛЕН Приложение № 35 – Съдържание на публичния списък на софтуерите, за които е декларирано съответствие с изискванията, посочени в приложение 29 към чл. 52а от Наредба № Н-18 от 2006 г. съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС.

За достъпа и съхранението на информацията

Въпреки отменянето на изискванията в Наредба № Н-18 за задължение за осигуряване на достъп до използвания софтуер и базите данни, в чл. 39 от ДОПК е регламентирано общото изискване за достъп до информация на технически носител. Съгласно него ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва по този начин.

Съгласно чл. 38 от ДОПК счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: 1. ведомости за заплати – 50 години; 2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години; 3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани; 4. всички останали носители – 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за същите периоди независимо от съхранението им на друг носител.

Предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица, извън тези по трудов договор, и са задължени по закон да удържат данък, подават декларации до 31 октомври за дължими данъци за третото тримесечие на 2020 г. Тази година 31.10 е в неделя затова крайният срок за деклариране и плащане се удължава до 2 ноември, понеделник.

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Авансовият данък за доходите от наем, от друга стопанска дейност и за паричните доходи от други източници, удържан върху доходи, изплатени през третото тримесечие на 2020 г., също се декларира в срок до 2 ноември 2020 г.  Формулярът се подава и от физически лица, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък. Дължимите данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е придобит доходът, като за доходи от наем или от друга стопанска дейност, придобити от физическите лица през третото тримесечие на годината, срокът съответно е 2 ноември 2020 г.

Декларация за дължими данъци се подава в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица (в случаите, когато данъкът е дължим) и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.