Tag Archive for: СКА

До 2 август се декларират и плащат дължими данъци за второто тримесечие на 2021 г.

/в /by

Счетоводна къща Арник Ви напомя,че на 2 август изтича крайният срок, в който предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица, извън трудов договор и са задължени да им удържат данък, трябва да подадат по електронен път декларации за второто тримесечие на 2021 г. Това е и последният ден за внасяне на удържания данък към бюджета. Най-бързо и лесно плащането се извършва чрез виртуален ПОС в портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП). Физическите лица, които са получили доходи от наем, от друга стопанска дейност или от други източници, изплатени през второто тримесечие, също обявяват до 2 август пред НАП дължимите от тях авансови данъци. В същия срок се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, както и удържаните окончателни данъци върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други).

Последен ден за кандидатстване във фаза 3 на програмата за подкрепа с оборотен капитал.

/в /by

Счетоводна къща Арника /СКА 2004 ЕООД – arnica.bg/ ви уведомява,че фирмите, засегнати от противоепидемичните мерки, имат един ден, в които могат да кандидатстват в трета фаза на програмата за подкрепа с оборотен капитал. Тя стартира в началото на миналата седмица и до момента има 1500 заявления за финансова помощ. Дружествата, засегнати от противоепидемичните мерки, могат да подават заявления за подкрепа до 16.30 ч. 22.06.2021 г. Предвидени са още 55 млн. лева за осигуряване на оборотен капитал чрез безвъзмездни средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. По първите две фази на програмата са изплатени близо 120 млн. лева, допълват от НАП. Трета фаза на програмата е свързана с удължаване подпомагането със средства за оборотен капитал на фирмите с преустановени дейности или обекти за периодите от 22 до 31 март 2021 г. или до различни дати през април 2021 г., съобразно заповедите на министъра на здравеопазването. Формулярите за кандидатстване в трета фаза се подават отново по електронен път през Портала за е-услуги на НАП, чрез е-услуга „Подаване на документи за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. От НАП съветват кандидатите, които искат проверката за допустимост на посочените кодове на икономическа дейност, съгласно КИД-2008, да се извършва спрямо данните от годишните отчети за дейността на предприятията за 2020 година, да подадат отчетите си в НСИ преди да кандидатстват за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП.

До 15 април подаваме новата декларация по чл. 87а от ЗКПО за авансовите вноски за корпоративен данък

/в /by

Счетоводна къща Арника Ви напомня,че до 15 ти април се подава новата декларация по чл. 87а от ЗКПО за авансовите вноски за корпоративен данък. През годината (до 15 ноември) със същия образец можем да декларираме промени в авансовите вноски по чл. 88 от ЗКПО.Декларацията се подава от лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО, както и от физически лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци, и от физически лица, регистрирани като земеделски стопани, избрали доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, които съгласно чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ правят авансови вноски при условията и по реда на ЗКПО.

Декларация се подава и ако прогнозният данъчен финансов резултат е отрицателна или нулева величина, но лицето е задължено да извършва авансови вноски. В този случай като размер на определената месечна/тримесечна авансова вноска, съответно размер на определената месечна/тримесечна авансова вноска след преотстъпване, се посочва нула.

Кога се подава декларацията

Декларацията се подава в случай на:
 
 – деклариране вида и размера на авансовите вноски по чл. 87а, ал.1 от ЗКПО;
 
 – първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО;
 
 – промени на авансови вноски по чл. 88 от ЗКПО.

Кога не се подава декларацията

Декларация не подават лицата, които са освободени от авансови вноски и не са избрали да правят такива съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗКПО:

 – данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв.;

 – новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

Продажбата на лични вещи в интернет е освободена от облагане

/в /by

Счетоводна къща Арника Ви уведомява, че доходите от е-търговия с наложен платеж се записват предварително в данъчната декларация

При продажба на вещи за лично ползване и такива, които не са купени с цел след това да бъдат препродадени, гражданите не дължат данък и няма нужда да декларират получените суми. В случаите, в които става дума за регулярни продажби на стоки, които очевидно не са придобити за лично ползване, а с цел търговия и печалба, гражданите дължат данък, който определят и декларират в годишната данъчна декларация за съответната година.От 16 март 2021 г. приходната агенция пуска електронната услуга за предварително попълнени данъчни декларации за облагане доходите на физическите лица в Портала за е-услуги. В нея гражданите ще могат да видят и данните, получени в НАП от продажби в интернет с наложен платеж през 2020 г. Те ще имат ангажимента да преценят дали посочените суми от онлайн търговия са от продажби на лични вещи или от продажба на стоки, закупени или произведени с цел препродажба и осъществяване на търговска дейност. В случай че са от продажба на стоки с цел търговия и печалба, физическите лица ще трябва да ги посочат в Приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., в срок до 30 юни 2021 г. От НАП уточняват, че в случаите, в които физическото лице получава доходи от друга стопанска дейност в качеството си на земеделски стопанин,  свободна професия или занаятчийска дейност чрез продажби в интернет с наложен платеж, получените суми се декларират в Приложение № 3. При продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, която не е свързана с извършвана от физическото лице стопанска дейност, доходите се декларират в Приложение № 5. В тези случаи, срокът за деклариране на доходите и за внасяне на дължимия данък е до 5 май 2021 г.

Започва кампанията по подаване на декларации за корпоративни данъци

/в /by

Счетоводна къща Арника ви уведомява, че от днес  01.03.2021 фирмите могат да подават годишните декларации за облагане с корпоративни данъци през Портала за електронни услуги на НАП. Декларацията се подава само по интернет с квалифициран електронен подпис (КЕП). С тази декларация се подава и годишен отчет за дейността. Юридическите лица подават декларациите си от 1 март до 30 юни за пръв път през 2021 г., според последните промени в законодателството.Срокът за плащане на корпоративния данък е 30 юни. Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други варианти за плащане са чрез интернет или с пощенски запис за данъчно плащане. Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата, напомнят от НАП.

До 28 февруари работодателите подават справки за доходи, изплатени през 2020 година на физически лица

/в /by

Счетоводна къща Арника Ви уведомява, че до 28 февруари предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2020 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят в НАП справка за платените суми по електронен път.В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници, включително облагаемите парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък като например дивиденти и ликвидационни дялове, доходи от прехвърляне на права и имущество и други доходи, изчерпателно изброени в чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, работодателите обявяват изплатените през 2020 година облагаеми доходи по трудови и служебни правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.

Удължени са срокове за годишно счетоводно приключване за 2020 г.

/в /by

В ДВ бр. 104 от 08.12.2020 г. е публикуван ЗИД на ЗДДС, с който се въвеждат и допълнения и изменения и в ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗСч.

В хода на съгласуване на промените по предложение на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) се прие удължаване на сроковете за подаване на годишните данъчни декларации (ГДД) на задължените лица по ЗКПО и приравнените на тях лица по ЗДДФЛ, както и за внасяне на съответните данъци. Във връзка с това се прие и промяна, свързана с началния срок за подаване и плащане на годишните данъци – от 1 март за данъчно задължените лица по ЗКПО и приравнените на тях лица по ЗДДФЛ. Удължени са и сроковете по ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети.

Нов срок от 1 март до 30 юни за подаване на ГДД

От 1 март до 30 юни е срокът за:

  • Изготвяне и подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и плащане на данъците по тях;
  • Изготвяне и подаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за ЕТ и регистрираните земеделски стопани и плащане на данъците по тях.

Промяната се отнася, както за годишните данъчни декларации за 2020 г., така и за следващите години.

Непроменен остава срокът 30 април за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за физическите лица (без ЕТ и регистрираните земеделски стопани).

Относно отстъпката от годишния данък за довнасяне по ЗДДФЛ

Лицата, които подадат годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 и 2, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500 лв.

До края на декември ползваме данъчните облекчения за деца чрез работодател

/в /by

До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основното трудово правоотношение, ако искат чрез тях да ползват данъчните облекчения за деца. Две са декларациите за ползване на данъчното облекчение – за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Отпадна изискването за представяне на писмена декларация от другия родител, че той няма да ползва данъчното намаление. Дадена е възможност двете облекчения – за деца и за деца с увреждания, да се ползват от двамата родители, когато доходите на единия не са достатъчни, за да ползва облекченията в пълен размер. В тези случаи разликата може да се ползва от другия родител чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Чрез работодател могат да се ползват и други видове данъчни облекчения, припомнят от приходното ведомство.Данъчните облекчения не могат да се ползват чрез работодателя, ако родителят не е декларирал, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, или че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Най-лесният начин да се проверят задълженията към бюджета е като се направи справка чрез портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК), който може да се получи във всеки офис на приходната агенция.Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2020 г. могат да се ползват по два начина.Първият начин е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2021 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2020 г.Вторият начин за ползване на данъчно облекчение е с подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. – до 30 април 2021 г. Към годишната данъчна декларация се прилага и съответния образец на декларация за облекчение за деца, като е необходимо към датата на подаване на годишната декларация в приходната агенция, родителят да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.Данъчните облекчения за деца с увреждания дават възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, припомнят от НАП.

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) намалява сумата по годишната данъчна основа в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно дете до 18 г.; с 400 лв. – за две деца; или с 600 лв. за три или повече деца, ненавършили пълнолетие.

Данъчно третиране на разходи, свързани с тестване на служители за наличие на коронавирус

/в /by

Кодексът на труда (КТ) вменява на работодателя задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасността за здравето и живота на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени (чл. 275 от КТ). Съгласно чл. 276, ал. 2 от КТ, министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности.Отговорността на работодателя за осигуряване на безопасност и здраве при  работа е регламентирана с разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Така например съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, а на основание чл. 16, ал. 6 от същия закон всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са изцяло за сметка на работодателя.От своя страна Законът за здравето (ЗЗ) регламентира, че при опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общински органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол (чл. 63в).Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.От цитираните разпоредби на КТ, ЗЗБУТ и ЗЗ става ясно, че работодателите са  задължени да извършват разходи, чрез които да се осигури надеждна диагностика на персонала, така че да се предотврати разпространяване на заразата. В този смисъл извършените от работодателите разходи за PCR или други тестове (например антиген тестове), чрез които се постигат целите на КТ, ЗЗБУТ и ЗЗ, се признават за данъчни цели на основание чл. 11 от ЗКПО, при условие че са спазени изискванията за документална обоснованост, предвидени в чл. 10 от същия закон – документирани са с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

ВАС отмени част от Наредба Н-18. Ето кое отпада!

/в /by

Върховният административен съд отмени текстове от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Административно дело № 8705 от 2019 г. бе образувано по жалби на БСК и над 40 организации и фирми. Отменени са чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, чл. 52 г, чл. 52д, чл. 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и Приложение № 34 и 35 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

А тази седмица парламентът гласува на второ четене в ресорната комисия промени в ЗДДС свързани с отмяната на изискванията на СУПТО и превръщането на режима от задължителен в доброволен срещу определени данъчни облекчения.

Ето кое по-подробно е отменено чрез решение на ВАС № 14406 от 20.11.2020 г.

Отменя се чл. 3, ал. 16.➤ С отмяна на чл. 3, ал. 16 отпада възможността на електронните магазини да издават електронна касова бележка чрез ФУ. На практика тази възможност така и не бе реализирана.

Отменя се следното: (16) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.

Внимание: Остава възможността по чл. 3, ал. 17 за електронните магазини да могат да регистрират и отчитат продажбите си вместо с фискален бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта при определени условия и при подаване на стандартизиран одиторски файл.

Отменя се чл. 16, ал. 3. ➤ Средствата за измерване от състава на ЕСПФ няма да преминават контрол пред БИМ преди въвеждането на експлоатация ЕСФП.

Отменя се следното: (3) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г.) Преди въвеждане в експлоатация и регистрация на ЕСФП в НАП средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП, трябва да са преминали контрол от БИМ по реда на Закона за измерванията.

Отменя се чл. 38, ал. 4.➤ Отпада задължението за съхранение на копие за регистрация на ФУ при продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин.

Отменя се следното: (4) (Нова – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин лицето по чл. 3 съхранява копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ на адреса за кореспонденция.

Отменя се 52б.➤ Отпадат изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО да декралират софтуерите в НАП.

Отменя се следното: Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (2) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено или с постоянен адрес на територията на страната, се подава от това лице. (3) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, се подава от това лице или от един оторизиран разпространител за територията на страната. (4) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от неустановено на територията на Европейския съюз лице, се подава от един оторизиран разпространител на софтуера, установен на територията на Европейския съюз. (5) Изискването по ал. 1 не се отнася за лица, оторизирани от производител/разпространител да разпространяват софтуер, за който производителят/разпространителят е декларирал обстоятелствата съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (6) Националната агенция за приходите поддържа публичен списък със софтуерите, за които е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Списъкът е достъпен на интернет страницата на НАП и съдържа информация съгласно приложение № 35.

Отменя се 52г.➤ Отпада задължението при Saas базата данни да се съхранява само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се следното: Чл. 52г. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) Производител на софтуер за управление продажби, който предоставя софтуера като облачна услуга (SaaS), може да съхранява базата данни на лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се чл. 52д.➤ Отпада изискванията към производителите/разпространителите на софтуер да оказват съдействие на НАП за достъп до базите данни и да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице.

Отменя се следното: Чл. 52д. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Производителите/разпространителите са длъжни да оказват съдействие на органите по приходите за достъп, четене и експорт в четим вид на информация от реална и/или архивна база данни на разработвания/разпространявания от тях софтуер, включително на обектите в базата данни. (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Когато софтуерът се предоставя като облачна услуга – „Софтуер като услуга“ (SaaS), при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, производителите са длъжни да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице, както и да предоставят цялата информация от базата данни, отнасяща се за това лице. Когато информацията представлява лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 или здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето, тези данни не се предоставят. (3) Производителите/разпространителите са длъжни незабавно писмено да уведомят НАП, в случай че установят манипулиране на софтуера или на информацията в базата данни при задължено лице – потребител на софтуера.

Отменя се чл. 52и.➤ Отпада изискването към задължените лица да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер, както и достъп до “одиторски профил”.

Отменя се следното: Чл. 52и. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (1) При извършване на проверка в търговски обект лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер – сървъри, работни станции, ФУ и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп. (2) Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните БД на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението на БД. (3) Когато софтуерът се ползва като облачна услуга, предоставена от производител/разпространител, и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. достъп до инсталирани локални софтуерни компоненти; 3. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, в случай че се използва локална база данни.

Отменя се чл. 52к, ал. 2. ➤ Отпада изискването задължените лица да предоставят при поискване на НАП достъп с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера.

Отменя се следното: (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да осигурят достъп до информацията по ал. 1 с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера. Когато софтуерът е част от или е свързан с интегрирана информационна система за управление на продажбите/търговската дейност на лицето по чл. 3 и използваната технология за реализацията му не позволява изпълнението на всички или на част от изискванията по т. 16, 17, 18 и 19 от приложение № 29, изпълнението на тези изисквания следва да бъде осигурено чрез функционалността на интегрираната система.

Отменя се чл. 52н.➤ Отпада изискването към електронните магазини при поискване от НАП да осигурят достъп до базата си данни с възможност за експорт и копиране на данни.

Отменя се следното: Чл. 52н. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.12.2018 г.) Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

➤ Съответно отпадат средните приложения от Наредба Н-18: Приложение № 34 – Изисквания към процедурата за извличане на информация от КЛЕН Приложение № 35 – Съдържание на публичния списък на софтуерите, за които е декларирано съответствие с изискванията, посочени в приложение 29 към чл. 52а от Наредба № Н-18 от 2006 г. съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС.

За достъпа и съхранението на информацията

Въпреки отменянето на изискванията в Наредба № Н-18 за задължение за осигуряване на достъп до използвания софтуер и базите данни, в чл. 39 от ДОПК е регламентирано общото изискване за достъп до информация на технически носител. Съгласно него ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва по този начин.

Съгласно чл. 38 от ДОПК счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: 1. ведомости за заплати – 50 години; 2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години; 3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани; 4. всички останали носители – 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за същите периоди независимо от съхранението им на друг носител.