Tag Archive for: Счетоводна къща Арника

НАП връща до 1800 лева на родители с три деца

/в /by

Счетоводна къща Арника /arnica.bg/ Ви напомна,че

До края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца чрез работодателяПо-високи размери на данъчни облекчения за придобитите доходи през 2022 г. ще могат да ползват родителите на деца и деца с увреждания, в сравнение с предходната година. Сумите, които може да възстанови НАП са в зависимост от броя на децата, като за едно ненавършило пълнолетие дете облекчението от годишната данъчна основа е 6000 лв., а сумата за получаване до 600 лв., за две – 12 000 лв. и сума за получаване до 1200 лв., за три и повече – 18 000 лв. със сума за получаване до 1800 лева.За отглеждане на едно дете с увреждания облекчението за тази година е в размер на 12 000 лв., като сумата за получаване е до 1 200 лева. Това са средствата, които могат да бъдат получени, когато лицата не са ползвали облекченията при авансовото облагане на доходите.За да ползва данъчните облекчения, физическото лице (включително едноличен търговец) трябва през 2022 г. да е получавало доходи, облагаеми с годишни данъци (данък върху общата годишна данъчна основа или данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец).Хората без доходи, или само с необлагаеми такива, като обезщетение за майчинство например, както и само с доходи, облагаеми с окончателен и/или патентен данък, не могат да се възползват от облекченията, но това може да направи другият родител, ако отговаря на условията, допълват от НАП. Условията за ползване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания са подробно описани в сайта на НАП. Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е родителите да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят онлайн с персонален идентификационен код данъчната си сметка за задължения преди да ползват данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.Годишният размер на данъчните облекчения може да се ползва по два начина, както и досега.Единият е с подаване на съответната декларация пред работодателя по основния трудов договор в периода от 30 ноември до 31 декември 2022 г. В този случай работодателят може да възстанови данъка в срок до края на януари 2023 г.Втората възможност за ползване на данъчното намаление е с подаване на годишна данъчна декларация в НАП в срок от 10 януари до 2 май 2023 г., като паричните суми ще бъдат възстановени след проверка от приходната агенция в срок от 1 месец след подаването на декларацията.

До 30.09.2022г. се подават ГФО за 2021 г.

/в /by

Счетоводна къща Арника /СКА 2004 – www.arnica.bg/ напомня, че на 30.09.2022 г. изтича срокът за подаване на годишните финансови отчети за 2021 г. Те се подават в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със заявление по образец Г2 на хартиен носител, в териториалните звена на Агенцията по седалищата на окръжните съдилища или по електронен път на адрес: https://portal.registryagency.bgСъгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 г. , в сила от 01.01.2022 г.) не се заплаща държавна такса.

Бащите ще могат да ползват два месеца отпуск за дете до 8г.

/в /by

Това реши окончателно Народното събрание с гласуваните поправки в Кодекса на труда.С разписаната разпоредба бащите ще могат да ползват отпуск веднъж или на части, като условието е бащата да не е ползвал такъв за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Предвиденият отпуск няма да може да се прехвърля на другия родител, но възможността за ползване на двумесечен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е само за осигурени лица, като всяка година обезщетението ще се определя изрично. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.Бащата или осиновителят, който иска да ползва отпуск за дете, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.

Окончателно вдигнаха минималния праг за регистрация по ДДСУвеличаването на прага засяга и самонаетите лица

/в /by

Минималният праг на облагаемия годишен оборот за регистрация по ДДС се увеличава от 50 000 лв. на 100 000 лв. от следващата година, реши парламентът с приетите на второ четене промени в Закона за данък върху добавената стойност (ДДС).Народното събрание реши измененията в закона да влязат в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на България да въведе специална мярка за дерогация относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 1 януари 2023 г.Увеличаването на прага засяга и самонаетите лица.

Авансовото разпределяне на дивидент – мисия възможна

/в /by

Счетоводна къща Арника /СКА 2004 ЕООД – www.arnica.bg/Ви уведомява,че в свое ново становище изх.№ 33-00-165 #1/09.06.2022 г. ЦУ на НАП отговаря на въпрос, зададен от Института на дипломираните експерт-счетоводител (ИДЕС), във връзка с досега установената данъчна практика с писма изх.№№53-00- 86/03.08.2020 г. и 53-04142/06.03.2020 г. авансовото разпределяне на дивиденти да се третира като скрито разпределение на печалбата по смисъла на ЗКПО.

За разлика от предходните свои становища, в отговора си от 09.06.2022 г. НАП изразява мнение, че извършеното авансово разпределяне на текущата печалба (преди финансовата година да е изтекла) представлява разпределение на дивидент по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО, съответно § 1, т. 5, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗДДФЛ, когато в годишен аспект е налице нетна счетоводна печалба в размер, равен или превишаващ авансово разпределената сума.

Следва да се посочи също, че е необходимо да е:
1) налице надлежно взето решение на общото събрание на акционерите/съдружниците за авансово разпределяне на дивидент;
2) обоснована прогноза за наличие на нетна счетоводна печалба в годишен план, подкрепена с доказателства, създаващи надеждна одитна следа за предпоставките, въз основа на които е направен избор за авансово разпределяне на дивидент от акционерите/съдружниците.

В случаите когато авансово разпределената сума надхвърля сумата на реализираната за годината нетна печалба за разпределение, е налице хипотеза на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ по отношение на превишението над сумата на реализираната за годината нетна печалба за разпределение. В тези случаи се смята, че скритото разпределение на печалбата е извършено в момента на авансовото разпределение. Предвид разпоредбата на § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО и § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ извършеното скрито разпределение на печалбата също представлява дивидент.

Относно данъчното облагане по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ следва да се направи анализ на статута на съдружниците/акционерите, в чиято полза се извършва авансово разпределяне на печалбата. В случаите когато се дължи данък върху дивидентите, в т.ч. и с характер на скрито разпределение на печалбата, същият се внася в размер и срокове в съответствие с изискванията на ЗКПО и ЗДДФЛ. Също така следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКПО, когато получателят е местно юридическо лице.

Необходимо е да се има предвид, че ако в годишен план е налице превишение на авансово разпределената сума над годишната печалба за разпределение, съответно е платен данък при източника по ЗКПО/окончателен данък по ЗДДФЛ (когато такъв е дължим), и в решение на общото събрание или в дружествения договор не е предвидено това превишение да бъде възстановено от акционера/съдружника, то безспорно ще представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на горепосочените допълнителни разпоредби на ЗКПО и ЗДДФЛ. В случай че е предвидено превишението да бъде възстановено на дружеството, но това не е извършено и съответно пред НАП не се претендира възстановяване на внесения данък върху авансово разпределената сума, то очевидно и самото данъчно задължено лице разглежда това превишение като скрито разпределение на печалбата. Съответно, в случай че данъчно задълженото лице претендира пред НАП възстановяване на внесения данък върху авансово разпределената сума, то за да бъде разгледано подобно искане следва в решение на общото събрание или в дружествения договор да е предвидено, че акционерът/съдружникът е длъжен да възстанови на дружеството въпросното превишение, както и фактически да го е възстановил съобразно предвиденото в решението на общото събрание/дружествения договор.

Как се облагат дивидентите, разпределени от българско дружество?

/в /by

Облагането или необлагането на дивидентите е в зависимост на вида на съдружника или собственика, в чиято полза се разпределя печалбата.
Когато дивидентите се разпределят в полза на физическо лице или ЕТ се прилага чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от:
1. дивиденти в полза на местно физическо лице;
2. дивиденти в полза на чуждестранно физическо лице;
3. дивиденти в полза на едноличен търговец.
Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Ставката на данъка е 5%, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Когато дивидентите се разпределят в полза на юридическо лице се прилага чл. 194 от ЗКПО, съгласно който с данък при източника се облагат дивидентите, разпределени в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
Данъкът е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5% (чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от ЗКПО).
Изключение от облагане с данък е въведено с ал. 3 на чл. 194, според която не се облагат дивидентите, разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.
Данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дивидента. В същия срок предприятието следва да подаде в НАП и в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Освен това предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Справката се представя в ТД на НАП по мястото на регистрация на предприятието – платец в срок до 28 февруари на следващата година.

Какви документи са необходими за счетоводството?

За счетоводни цели са достатъчни:

  • Протокол от Общото събрание на съдружниците за ООД или Протокол–решение на едноличния собственик на капитала за ЕООД за разпределение на дивиденти;
  • Документи за платени дивиденти.

В какво съотношение се разпределя печалбата в ООД?

Нормата на чл. 133, ал.1, изречение второ от Търговския закон регламентира, че съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. С оглед диспозитивния характер на разпоредбата, няма пречка в решението да се предвиди друго, в т.ч. и различно съотношение при разпределение на печалбата между съдружниците

НАП започна проверки в 2000 фирми с големи материални запаси

/в /by

Национална агенция за приходите започна проверки в над 2000 фирми в цялата страна заради нелогично високи стойности на материалните запаси, посочени в балансите им за 2020 г. Данъчните инспектори проверяват наличностите на стоки и ги съпоставят със счетоводната документация. При установени несъответствия ще започнат и ревизии, уточняват от НАП. Контролните действия са част от мащабна кампания на приходната агенция, насочена към дружества, посочили в счетоводните си баланси значително увеличение на наличните в склада стоки, материали или продукция за 2020 г. Сред тях са облекла и обувки, битова техника, промишлени стоки, резервни части за автомобили и много други. Според данъчните е възможно част от тези стоки да са отдавна продадени без документи или да липсват по други причини. В края на миналата година НАП изпрати предупредителни писма до 11 600 фирми в страната заради нелогично високи материални запаси на обща стойност над 9 млрд. лв., припомнят от приходната агенция. В резултат на информационната кампания, голяма част от тези дружества са направили съответните корекции, като са начислили дължимия ДДС за липсващите или бракувани стоки, а някои са отразили това и в годишните си декларации за облагане с корпоративни данъци за 2021 г.Кампанията на НАП продължава, като от началото на 2022 г. до момента данъчните са се свързали с над 1300 от наблюдаваните фирми, за които не е логично поддържането големи материални запаси, а до края на май още 150 ще получат телефонно обаждане. По този начин приходната агенция ги информира за възможността, ако са пропуснали да отчетат продажби, липси или брак на материални запаси в минал данъчен период, да извършат необходимите корекции и да внесат дължимия ДДС. Материалните запаси са счетоводна категория, която най-общо означава съхранявани на склад стоки, материали или продукция. Всички дружества в извадката поддържат материални запаси на значителна стойност в продължение на години, което противоречи на икономическата логика, поясняват от НАП.

Осигуровки и данъци по граждански договори Какви са разликите при осигуровките и данъците между трудовия и гражданския договор

/в /by

Граждански договор е договор, с който едно лице, наречено „изпълнител“, се задължава по поръчка на друго лице/фирма, наречени „възложител“, да предостави определен производствен резултат (веществен труд).Самото название „граждански договор“ е по скоро разговорно и се е наложило в практиката поради по-лесната му разпознаваемост. В трудово-правния свят договорът, уреждащ този род взаимоотношения между страните, се нарича „договор за възлагане“.Правата и задълженията на работодателите, възложителите и осигурените лица при упражняване на трудова дейност по трудов договор и граждански договор са различни. Какви са разликите при осигуровките и данъците между трудовия и гражданския договор?ОсигуряванеОсигуряването е една от големите разлики между трудовия и гражданския договор. Гражданският договор не се счита за трудов стаж, а само за осигурителен. Изпълнителите по граждански договор са осигурени за по-малко рискове в сравнение с работещите по трудов договор.При трудовия договор всяка професия си има точно определен минимален осигурителен праг. Това е минимумът, върху който лицето се осигурява в общия случай за всички осигурителни рискове.При гражданския договор, ако възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната работна заплата за страната и лицето не е осигурено на друго основание, осигуровки не се дължат. Лицето внася за своя сметка само здравни вноски както е при безработните лица. Също така осигуровки не се дължат и ако изпълнителят е едноличен търговец или самоосигуряващо се лице.При гражданския договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.Ако лицето е осигурено на друго основание или получава възнаграждение в размер по-голям от минималната работна заплата след приспадане на нормативните разходи, то на него му се удържат и внасят задължителни осигуровки за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт, както и здравноосигурителни вноски.Задължителните осигурителни вноски за лицата, работещи по граждански договор и осигурени през месеца на друго основание на сума, равна или превишаваща минималната работна заплата за страната, която от месец април 2022 г. е 710 лв., са: – фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.) – в размер на 11,02% за осигурител и 8,78% за осигурен;- фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 8,22% за осигурител и 6,58% за осигурен;- ДЗПО в УПФ – Допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 2,8% за осигурител и 2,2% за осигурен;- ЗО – Здравно осигуряване – в размер на 4,8% за осигурител и 3,2% за осигурен. ДанъциИзпълнителите по граждански договор са задължени да декларират пред възложителя дали са осигурени и върху каква сума на други основания, за да се имат предвид следните неща при изчисляване на хонорара:- Лицата, които са регистрирани като самоосигуряващи се лица, получават брутната сума, посочена в договора, без удръжки за осигуровки и данък. Те сами имат задължение да платят и декларират месечните си осигуровки и данъци;- Лицата, които дори на няколко основания, са осигурени под 710 лв. (минималната работна заплата) в месеца на изплащане на хонорара, не внасят осигурителни вноски;- Лицата, които са осигурени на няколко основания, са задължени да плащат осигуровки до максималния осигурителен доход за страната, който от април 2022 г. е 3400 лв., т.е. ако лицето вече е осигурено на друго основаниe върху прага от 3400 лв., то следва да не бъдат удържани осигурителни вноски по допълнителните възнаграждения по гражданския договор;- Пенсионерите, работещи по граждански договор, са задължително здравно осигурени, ако осигурителният им доход е равен или превишава сумата от 710 лв., но осигурителните вноски за фондовете на ДОО и ДЗПО са по избор.При гражданските договори има нормативно признати разходи (сума, която не се облага с осигуровки и данък), които са в размер на 25% за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения съгласно чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ. След приспадането на нормативно признатите разходи, получената сума се нарича осигурителен доход, който се облага със задължителните осигуровки за сметка на изпълнителя. След приспадането на осигурителните вноски, получената сума се облага с 10% данък върху дохода, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.Осигурителните вноски се декларират от възложителя всеки месец с декларация образец 1 и 6 в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Данъкът се декларира на тримесечие с декларация по чл.55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ съответното тримесечие от годината.Изпълнителите по граждански договор са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 30 април следващата година. В годишната данъчна декларация се включват доходите от всички правоотношения на лицето през календарната година. За целта всеки работодател или възложител издава служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ за съответните изплатени суми на лицето през календарната година.

Гореща телефонна линия за въпроси и проблеми, свързани с Търговския регистър

/в /by

Счетоводна къща Арника /СКА 2004 ЕООД – arnica.bg/ ви уведомява, че Агенцията по вписванията има отворена гореща телефонна линия за въпроси на граждани, свързани с Търговския регистър. От 29 ноември до края на годината, всеки понеделник от седмицата, от 09 ч. до 17 ч. на телефон 02/9486152 можете да поставяте правни въпроси за работата на Търговския регистър. Отговорите ще дават юристи с дългогодишен опит в Агенцията по вписванията.

НАП напомня: Електронните търговци трябва да регистрират онлайн магазина си

/в /by

Счетоводна къща Арника /СКА 2004 ЕООД, arnica.bg/ ви напомня,че електронните търговците следва да подават информация в приходната агенция за сайтовете, чрез които осъществяват продажби, припомнят от НАП.Обявяването на е-магазините e изцяло онлайн през Портала за електронни услуги на Агенцията, достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП). За да се регистрират, търговците трябва да посочат домейн и име на онлайн магазина, данни за връзка с лицето, което извършва продажби, данни за контакт на собственика на домейна, информация за това къде се хоства онлайн магазинът, номенклатура на продаваните стоки и други, изброени изчерпателно в Приложение №33 на Наредба Н-18. Регистърът дава възможност и на потребителите да проверят дали онлайн магазинът и търговецът, от когото купуват стоки или услуги, са вписани в него: https://portal.nra.bg/home.html…. Важно за сигурното онлайн пазаруване още е потребителите да изискват от търговците документ за продажба. Той е различен и зависи от начините на плащане на стоката и/или услугата. Ако доставката е с наложен платеж, то търговецът е длъжен да издаде касова бележка. При заплащане с пощенския паричен превод клиентите трябва да очакват разписка за превода от пощенския оператор, като търговецът е длъжен да представи на клиента хартиен или електронен документ, който трябва да съдържа наименование и адрес за кореспонденция, идентификационен номер, име на стоката и общата сума. При заплащане на направената в интернет покупка чрез банков превод е много важно да се посочи реалното основание за него.Онлайн търговците имат възможност да регистрират продажбите си чрез издаване на фискален/системен бон в електронен вид, който се изпраща по имейл на купувача, без да е необходимо да се издава хартиен документ.Друга алтернативна възможност за документиране на продажбите онлайн е при плащанията с банкова карта, като за тези плащания онлайн търговците могат да предоставят на клиентите си документ, заместващ фискалния/системния бон. Той трябва да съдържа някои задължителни реквизити, като наименование, дата и уникален номер, данни за онлайн търговеца и други, изброени изчерпателно в чл. 52о от Наредба Н-18. За да се възползват от този ред за отчитане и регистриране на продажбите, електронните търговци следва да приемат неприсъствени плащания с кредитна и дебитна карта, както и използваните от тях софтуери за управление на продажбите да отговарят на определени изисквания, посочени в чл. 52с на Наредба Н-18.