Счетоводна къща Арника Ви уведомява, че за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) поначало се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.През 2020 г. броят на работните дни неплатен отпуск, които се зачитаха за осигурителен стаж на това основание (чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО) беше увеличен на до 60 работни дни. Това временно положение (до 60 работни дни) беше възприето и за 2021 г. (тъй като в ПЗР към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците беше създаден § 4а, с ал. 2 от който беше определено, че през 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни; това беше направено с § 13 от ПЗР към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.).

На 17 февруари 2021 г. в ДВ, извънреден брой 14 е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

 Една от направените промени е свързана с увеличаване на до 90 що се касае броя на дните по горепосочената ал. 2 на § 4а от ПЗР към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.Това означава, че е увеличен на до 90 броят на работните дни неплатен отпуск, които през 2021 г. би следвало да се зачитат за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Промяната е в сила от деня на обнародването на закона в ДВ, т.е. от 17 февруари 2021 г.

 

Счетоводна къща Арника Ви уведомява, че електронната услуга за предварително попълнените данъчни декларации за облагане доходите на физическите лица ще бъде пусната на 16 март. В нея, освен доходите по трудов договор, хонорари и граждански договори, доходите от наем при отдаване на имот на юридически лица и земеделски субсидии, за пръв път ще бъдат включени още данни за получени суми от наложени платежи и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца.Предварително попълнените данни могат да бъдат редактирани или премахвани, като достъпът до услугата става или с безплатния персонален идентификационен код на приходната агенция или с електронен подпис, допълват от НАП.В момента пощенски оператори коригират подадени от тях данни в приходната агенция, за да се елиминират случаите, в които ЕГН на служител на юридическо лице е посочено като получател на суми по наложен платеж, а на практика изпращачи на пратките, съответно реални получатели на плащанията, са фирми През тази година крайният срок за деклариране на доходите от физическите лица е 5 май заради празничните дни на Великден.

Счетоводна къща Арника Ви уведомява, че до 28 февруари предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2020 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят в НАП справка за платените суми по електронен път.В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници, включително облагаемите парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък като например дивиденти и ликвидационни дялове, доходи от прехвърляне на права и имущество и други доходи, изчерпателно изброени в чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, работодателите обявяват изплатените през 2020 година облагаеми доходи по трудови и служебни правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.

Върховният административен съд отмени текстове от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Административно дело № 8705 от 2019 г. бе образувано по жалби на БСК и над 40 организации и фирми. Отменени са чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, чл. 52 г, чл. 52д, чл. 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и Приложение № 34 и 35 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

А тази седмица парламентът гласува на второ четене в ресорната комисия промени в ЗДДС свързани с отмяната на изискванията на СУПТО и превръщането на режима от задължителен в доброволен срещу определени данъчни облекчения.

Ето кое по-подробно е отменено чрез решение на ВАС № 14406 от 20.11.2020 г.

Отменя се чл. 3, ал. 16.➤ С отмяна на чл. 3, ал. 16 отпада възможността на електронните магазини да издават електронна касова бележка чрез ФУ. На практика тази възможност така и не бе реализирана.

Отменя се следното: (16) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.

Внимание: Остава възможността по чл. 3, ал. 17 за електронните магазини да могат да регистрират и отчитат продажбите си вместо с фискален бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта при определени условия и при подаване на стандартизиран одиторски файл.

Отменя се чл. 16, ал. 3. ➤ Средствата за измерване от състава на ЕСПФ няма да преминават контрол пред БИМ преди въвеждането на експлоатация ЕСФП.

Отменя се следното: (3) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г.) Преди въвеждане в експлоатация и регистрация на ЕСФП в НАП средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП, трябва да са преминали контрол от БИМ по реда на Закона за измерванията.

Отменя се чл. 38, ал. 4.➤ Отпада задължението за съхранение на копие за регистрация на ФУ при продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин.

Отменя се следното: (4) (Нова – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин лицето по чл. 3 съхранява копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ на адреса за кореспонденция.

Отменя се 52б.➤ Отпадат изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО да декралират софтуерите в НАП.

Отменя се следното: Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (2) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено или с постоянен адрес на територията на страната, се подава от това лице. (3) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, се подава от това лице или от един оторизиран разпространител за територията на страната. (4) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от неустановено на територията на Европейския съюз лице, се подава от един оторизиран разпространител на софтуера, установен на територията на Европейския съюз. (5) Изискването по ал. 1 не се отнася за лица, оторизирани от производител/разпространител да разпространяват софтуер, за който производителят/разпространителят е декларирал обстоятелствата съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС. (6) Националната агенция за приходите поддържа публичен списък със софтуерите, за които е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Списъкът е достъпен на интернет страницата на НАП и съдържа информация съгласно приложение № 35.

Отменя се 52г.➤ Отпада задължението при Saas базата данни да се съхранява само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се следното: Чл. 52г. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) Производител на софтуер за управление продажби, който предоставя софтуера като облачна услуга (SaaS), може да съхранява базата данни на лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС само на територията на Република България или на държава – членка на ЕС.

Отменя се чл. 52д.➤ Отпада изискванията към производителите/разпространителите на софтуер да оказват съдействие на НАП за достъп до базите данни и да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице.

Отменя се следното: Чл. 52д. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Производителите/разпространителите са длъжни да оказват съдействие на органите по приходите за достъп, четене и експорт в четим вид на информация от реална и/или архивна база данни на разработвания/разпространявания от тях софтуер, включително на обектите в базата данни. (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Когато софтуерът се предоставя като облачна услуга – „Софтуер като услуга“ (SaaS), при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, производителите са длъжни да предоставят дистанционен достъп до „одиторския профил“ на софтуера за конкретно задължено лице, както и да предоставят цялата информация от базата данни, отнасяща се за това лице. Когато информацията представлява лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 или здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето, тези данни не се предоставят. (3) Производителите/разпространителите са длъжни незабавно писмено да уведомят НАП, в случай че установят манипулиране на софтуера или на информацията в базата данни при задължено лице – потребител на софтуера.

Отменя се чл. 52и.➤ Отпада изискването към задължените лица да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер, както и достъп до “одиторски профил”.

Отменя се следното: Чл. 52и. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (1) При извършване на проверка в търговски обект лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер – сървъри, работни станции, ФУ и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп. (2) Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните БД на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението на БД. (3) Когато софтуерът се ползва като облачна услуга, предоставена от производител/разпространител, и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури: 1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“; 2. достъп до инсталирани локални софтуерни компоненти; 3. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, в случай че се използва локална база данни.

Отменя се чл. 52к, ал. 2. ➤ Отпада изискването задължените лица да предоставят при поискване на НАП достъп с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера.

Отменя се следното: (2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да осигурят достъп до информацията по ал. 1 с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера. Когато софтуерът е част от или е свързан с интегрирана информационна система за управление на продажбите/търговската дейност на лицето по чл. 3 и използваната технология за реализацията му не позволява изпълнението на всички или на част от изискванията по т. 16, 17, 18 и 19 от приложение № 29, изпълнението на тези изисквания следва да бъде осигурено чрез функционалността на интегрираната система.

Отменя се чл. 52н.➤ Отпада изискването към електронните магазини при поискване от НАП да осигурят достъп до базата си данни с възможност за експорт и копиране на данни.

Отменя се следното: Чл. 52н. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.12.2018 г.) Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

➤ Съответно отпадат средните приложения от Наредба Н-18: Приложение № 34 – Изисквания към процедурата за извличане на информация от КЛЕН Приложение № 35 – Съдържание на публичния списък на софтуерите, за които е декларирано съответствие с изискванията, посочени в приложение 29 към чл. 52а от Наредба № Н-18 от 2006 г. съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС.

За достъпа и съхранението на информацията

Въпреки отменянето на изискванията в Наредба № Н-18 за задължение за осигуряване на достъп до използвания софтуер и базите данни, в чл. 39 от ДОПК е регламентирано общото изискване за достъп до информация на технически носител. Съгласно него ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва по този начин.

Съгласно чл. 38 от ДОПК счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: 1. ведомости за заплати – 50 години; 2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години; 3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани; 4. всички останали носители – 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за същите периоди независимо от съхранението им на друг носител.