Промени относно задължителната регистрация по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени на територията на страната

Счетоводна къща Арника съобщава, че задължителната регистрация по закона на данъчно задължени лица, установени на територията на страната, е уредена с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., която регламентира, че всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната (определен както е описано в раздел I от настоящото становище), надвиши националния праг от 51 130 евро. В тези случаи лицето, за което е възникнало задължение да се регистрира по закона, подава заявление за регистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг (чл. 96, ал. 6 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.).

Предвид промяната в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., задължение за регистрация на това основание не възниква за данъчно задължени лица, които не са установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище и адрес на управление – не са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната. Задължение за регистрация на неустановени в страната лица, включително когато имат постоянен обект на територията на страната, е предвидено с разпоредбите на чл. 96, ал. 2-4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г., пояснени по-долу.

Обръщаме внимание, че във връзка с горното настъпва промяна в прилагането на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото регистрация по общия ред на ЗДДС на основание на чл. 96, ал. 1 от закона се отнася само за лицата, установени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, то и правото на избор за регистрация по общия ред по чл. 100, ал. 1 от закона е относимо само за тези лица. С други думи данъчно задължени лица, неустановени със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато нямат такова седалище – не са с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, включително когато имат постоянен обект на територията на страната, не могат да се регистрират на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.